Църквата почита днес пренасяне мощите на св. Теодор Стратилат.  Великомъченик Теодор,

Църквата уважава през днешния ден преместване мощите на св. Теодор Стратилат. 

Великомъченик Теодор, родом от град Евхаита, живял при започване на ІV век по времето на императорите Константин и Линикий. Той бил назначен за стратилат (воевода) в град Ираклия, покрай Черно море. Теодор умно управлявал поверения му град и мнозина, като виждали добродетелите му, приемали християнската религия.

Това станало известно на император Линикий, управлявал източната част на Римската империя, където се намирал град Ираклия. Той мразел християните и строго ги преследвал. Като чул, че Теодор притегля мнозина към Христа, императорът изпратил да го доведат при него в Никодимия. Теодор обаче написал писмо на царя и го помолил самичък да пристигна в Ираклия. Линикий се съгласил. Придружен от дворцови сановници и доста бойци, той тръгнал за Ираклия, като заповядал да вземат и златните му и сребърни идоли.

Укрепен посредством молитва, Теодор се облякъл в хубава одеждa, качил се на кон и излязъл с жители и бойци да посрещне царя, комуто се поклонил. Линикий влезнал тържествено в града.

На другия ден царят седнал на трон, подготвен за него на площада. Той се обърнал към Теодор с хвалба за мъжеството му, за мъдростта на неговите разпоредби и за реда, който намерил в града. След това го поканил да принесе жертва на боговете пред народа. Теодор помолил царя да отсрочи това жертвоприношение с два дни и през туй време да му разреши да вземе идолите при себе си в къщи. Линикий се съгласил: отнесли златните и сребърните истукани в дома на воеводата Теодор, който в същата нощ ги раздробил на части и ги раздал на бедняци.

След два дни царят събрал още веднъж народа на площада и споделил на Теодор: " Мъдри Теодоре, обичани наш воеводо, ето настана денят за тържество и жертвоприношение. И така, принеси жертва на боговете, та целия народ, като види твоето благочестие, да им служи с по-голямо старание! ".

Преди Теодор да успее да отговори на царя, един от бойците се доближил до Линикий и му споделил: Господарю, лъже те воеводата. Аз през вчерашния ден видях златна глава на един от идолите у един дрипльо, който ми сподели, че я получил от Теодор.

Царят бил изумен и дълго мълчал. Този боец приказва истината, споделил Теодор. Аз фактически строших твоите богове и добре сторих. Как могат те да ти оказват помощ, когато сами не можаха да се спасят от опустошение?

Дълго Линикий не могъл от яд да произнесе ни една дума. Но най-сетне избухнал със страшни закани против Стратилата. Линикий заповядал грубо да бият Теодор с волски жили и присмивайки се над неговите премеждия, казвал му: " Е, какво, Теодоре, избави ли те твоят Бог? ".

Теодор умерено дал отговор: " Прави каквото искаш. Ни тъга, ни премеждия, ни самата гибел няма да ме разлъчат от Христовата обич ".

Линикий заповядал да бият Теодора с оловни пръчки, да го обгарят с огън, с остри керемиди да трият раните му. След дълги изтезания затворили го в тюрма за пет дни без самун и вода. Линикий заповядал да подготвят кръст и след пет дни завел мъченика от тъмницата, с цел да бъде разпнат. Приковали ръцете и нозете му на кръста и бойците, по заръка на Линикий, стреляли в лицето му и му изболи очите.

Теодор приключил мъченичеството си посредством посичане с меч. Страданията на светия великомъченик и неговата твърда религия станали причина да одобряват християнската религия доста поданици на града и доста бойци.